В понеделник, 7 април 2025 година, в Община Солун се проведе дискусионно събитие под надслов „Как градските реки могат да допринесат за климатичната устойчивост на кварталите в Солун?“. Форумът бе организиран с подкрепата на общината и събра на едно място представители на местната власт, академични експерти, организации от гражданския сектор и жители.
Основната цел на срещата бе да се проучи как градските реки и „зелените коридори“ могат да служат като природосъобразни решения за смекчаване и адаптация към климатичните промени. Дискутираше се и как чрез „плейсмейкинг“ (създаване на привлекателни места) и активно гражданско участие тези пространства могат да се превърнат в трайно оживени и споделени зони в кварталите.
Градските реки като инфраструктура за плейсмейкинг и климатична защита
Дискусията започна с нова гледна точка към градските водни течения: те не трябва да се възприемат само като технически съоръжения за контрол на наводненията, а като многофункционална инфраструктура. Когато реките се интегрират в стратегиите за „зелени коридори“, те помагат за охлаждането на града, регулират микроклимата, улавят въглерод чрез растителността, подобряват биоразнообразието и намаляват оттичането на дъждовни води. Същевременно с това те създават достъпни обществени пространства за ежедневно ползване.
Концепцията за „зелени и сини коридори“ бе представена като цялостна стратегия, която свързва борбата с климатичните промени със социалния живот. Примери от Утрехт (където засипан канал бе възстановен и интегриран в градската среда) и Едеса (където водно течение е успешно превърнато в публично пространство) илюстрираха как екологичното възстановяване, съчетано с грижа за средата, създава дългосрочна стойност. Участниците обаче обърнаха внимание и на рисковете от твърде „агресивни“ или изцяло бетонни намеси, както и на опасността от прекомерна туристификация и джентрификация (процес на изтласкване на местните жители поради поскъпване на района). Бе подчертано, че климатичният плейсмейкинг трябва да защитава еднакво както екосистемите, такa и местните общности.
Екологични системи, климат и градско ежедневие
В своето изказване д-р Георгос Блионис (биолог-еколог) обърна внимание на дългата история на Солун с водните системи и постепенното изтласкване на природните екосистеми от града. Той подчерта, че докато защитата от наводнения остава основна цел, климатичните промени изискват по-широк подход – такъв, който засилва охлаждането на градската среда и екологичното съзнание на хората.
Когато градските реки са изолирани от ежедневието, те остават уязвими и подценени. Тяхното повторно интегриране чрез образователни дейности и щадящ дизайн може да помогне за климатичните цели, като същевременно възпита у гражданите чувство за отговорност и грижа. Д-р Блионис отбеляза и положителна промяна в обществените нагласи: хората все по-често виждат в реките не заплаха или препятствие, а ценен споделен природен капитал.
Граждански инициативи и практики на „създаване на места“
Теодорис Историу (урбанист, магистър и докторант в Аристотеловия университет в Солун) направи преглед на гражданските инициативи, свързани с реките в града. Текущи акции като почиствания, разходки, образователни и културни събития вече допринасят за информираността относно климата, но все още са насочени предимно към привличане на вниманието.
Основното предизвикателство е липсата на официална рамка, която да позволи на гражданите да преминат от информираност към реално участие в оформянето на средата. Макар общностите да се ангажират „за“ и „във“ реките, в момента липсва институционална подкрепа за малки, ръководени от хората намеси – като осигуряване на сянка, подобряване на достъпността или локално екологично възстановяване. Въпросът „На кого принадлежат градските реки?“ често остава без отговор, което отразява както правната неяснота, така и липсата на чувство за колективна собственост.
Управление, участие и климатично ориентиран плейсмейкинг
Дискусионният панел се фокусира върху настоящите управленски модели. Представители на регионалните и общинските власти уточниха, че отговорността за реките и защитата от наводнения лежи основно върху Област Централна Македония, докато други органи имат допълващи роли.
Панелистите признаха, че разпокъсаните отговорности и неясните граници ограничават както координацията между институциите, така и включването на гражданите. Много реки дори не са официално очертани в плановете, което затруднява дефинирането на местата за намеса. Участниците подчертаха, че старите методи за управление на водите вече са недостатъчни заради климатичните промени и има спешна нужда от интегрирани, природосъобразни решения. Бе изтъкнато, че хората се грижат за тези пространства, с които се идентифицират и които използват ежедневно.
Ключови изводи и следващи стъпки
Събитието показа, че плейсмейкингът може да бъде мост между климатичните политики, управлението и ежедневния градски живот. Градските реки трябва да се разглеждат като социално-екологична инфраструктура, където защитата от наводнения, биоразнообразието и социалните нужди се решават заедно.
Основни изводи:
Връщането на градските реки в живота на солунските квартали чрез съвместни усилия може да ги трансформира от пренебрегвани канали в живи активи. Те ще охлаждат града, ще укрепват екосистемите и ще дадат възможност на общностите сами да сътворят едно по-устойчиво бъдеще.
Placemaking for Climate Mitigation is funded by the European Union. Views and opinions expressed are however those of the author(s) only and do not necessarily reflect those of the European Union or the European Education and Culture Executive Agency (EACEA). Neither the European Union nor EACEA can be held responsible for them.