На 27 ноември 2025 година се проведе конференцията „Креативност в публичния сектор“, чиято цел бе да изследва изобретателността и гражданското участие в контекста на публичната администрация.
Форумът под надслов „Креативност в публичния сектор“: Публична администрация, изобретателност и гражданско участие“ постави началото на смислен диалог за това как се оформят и прилагат публичните политики в Гърция. Програмата бе структурирана в четири тематични сесии, разгледани през лещата на „Модела на айсберга“. Този модел прави разлика между видимите събития (върха), повтарящите се модели, скритите структури и дълбоките културни ценности (основата) в администрацията.
Сесия 1. Върхът на айсберга: Иновативни политики в публичната администрация
Първата сесия се фокусира върху най-видимата част: нивото, на което наблюдаваме събитията и ежедневните предизвикателства в администрацията. Лекторите Нейтън Хайдук (Creative Bureaucracy Festival) и Талия Ризу (организация among) представиха концепцията за „Креативна бюрокрация“.
Нейтън Хайдук, цитирайки Чарлз Ландри, заяви: „Не може да имате креативни градове без креативна бюрокрация“, подчертавайки необходимостта от преминаване от нагласата „не, защото…“ към „да, ако…“. Талия Ризу допълни ролята на държавните служители като двигатели на промяната: „Не може да има креативен и устойчив град без креативен бюрократ, който дръзва да го реализира“.
Основният извод бе, че много от проблемите – като тромавостта или наказателния подход – не идват от самите закони, а от начина, по който те се тълкуват. В началото участниците свързваха „държавния служител“ с безразличие, а „бюрокрацията“ с непрозрачност. В края на дискусията настъпи промяна: бюрокрацията започна да се асоциира с прозрачност, а креативността – с любопитство и свобода на мисълта.
Основни въпроси:
Сесия 2. Ефективността на „Креативност в публичния сектор“
Втората сесия разгледа Нивото на моделите от айсберга – повтарящите се административни практики. Експертите изследваха как процедурите и институционалните отношения оформят поведението на чиновниците.
Ключови прозрения:
Сесия 3. Примери за гражданско участие и научени уроци
Третата сесия съответстваше на нивото на „Скритите“ структури. Беше разгледано как конкретни проекти могат да преобразят управлението така, че да подкрепят участието на хората.
Примери от практиката:
Изводът бе, че участието не се случва автоматично, то изисква доверие, ясни правила и видими малки проекти, които да поддържат инерцията.
Сесия 4. Вярвания, нагласи и стереотипи за активното гражданство
Последната сесия достигна до най-дълбокото ниво – „Мисловните модели“. Илиас Николаидис (diaNEOsis) представи данни от изследването „В какво вярват гърците“ (2024).
Ключови констатации за 2025 г.:
Подобни вкоренени нагласи подкопават всяко колективно действие. Липсата на видими резултати, води до усещане за неефективност на гражданското участие.
Заключение
Конференцията „Креативност в публичния сектор“ преведе участниците през всички нива на айсберга, разкривайки системния характер на проблемите. От видимите симптоми като манталитета „това не може да стане“, през пропуските в системата, чак до корена на проблема – дълбокото недоверие.
Основният извод е ясен: креативното управление изисква дългосрочна културна промяна, основана на доверие и системи, които позволяват на държавните служители да работят с въображение, сигурност и в сътрудничество. Както бе обобщено: „Ако искаме истинска промяна, ни трябват системи, които позволяват на хората да си вършат работата креативно.“
Placemaking for Climate Mitigation is funded by the European Union. Views and opinions expressed are however those of the author(s) only and do not necessarily reflect those of the European Union or the European Education and Culture Executive Agency (EACEA). Neither the European Union nor EACEA can be held responsible for them.