Във вторник, 4 март 2025 година, в Солун се проведе Дизайн спринт на тема „Градските реки като пространства за квартално съжителство“. Събитието е част от мащабния проект „Плейсмейкинг за смекчаване на климатичните промени“ (Placemaking for Climate Mitigation). 

Работилницата събра общо 29 участници – професионалисти в градското планиране, експерти, студенти и жители на квартали, в които вече са въведени природосъобразни решения. Основната цел беше да се проучи как градските реки и потоци могат да се превърнат в споделени зони за грижа, активно участие, ежедневен социален живот и същевременно да помагат за справяне с климатичните промени.

Дизайн спринтът бе реализиран в партньорство с организацията STIPO и магистърската програма по „Пространствено планиране за устойчиво и адаптивно развитие“. Програмата беше структурирана около методи за съвместно проектиране (co-design), които обединяват техническите познания на експертите с реалния житейски опит и колективното въображение на хората.

От пасивност към действие: Връзката с мястото

Работната среща започна с анализ на един общ проблем за гръцките градове: слабото ангажиране на местните общности с градските реки, въпреки тяхното огромно екологично значение. Вместо да приеме това като чиста липса на интерес, екипът на Дизайн спринта определи това отчуждение като резултат от конкретни фактори: страх, притеснения за сигурността, труден физически достъп и неясни начини, по които хората могат да се включат.

Сесията стартира с въведение в темата за „зелените коридори“ и природосъобразните решения, след което бе представен потокът „Докса“ като конкретен местен пример. Участниците бяха разделени в пет работни групи. Всяка от тях трябваше да разработи т.нар. „персонаж“ – примерен образ на жител от квартала: работещ родител, пенсионер, собственик на малък бизнес, студент и дете от началното училище.

Какво ни разкриха „персонажите“?

Работата с тези образи показа, че отношението на хората към реката в града зависи пряко от това дали тя е част от техните ежедневни нужди и рутина. За всички възрастови групи безопасността, чистотата и достъпността се оказаха задължителни условия, за да проявят интерес.

В същото време мотивите за участие се различаваха значително според профила:

• нужда от социални контакти;
• място за детски игри;
• професионална видимост и трупане на опит (за студенти);
• семейно благополучие.

Бяха идентифицирани и сериозни бариери: липса на свободно време, тромава администрация, идеологическа дистанция или скептицизъм, че „нещо наистина може да се промени“. Ключовият извод беше, че гражданското участие не може да се приема за даденост, то трябва да бъде внимателно планирано, емоционално значимо и съобразено с реалния живот на хората.

От раждането на идеите към тяхното  тестване

Във фазата на генериране на идеи групите формулираха въпроси от типа „Как бихме могли да…?“, насочени към активирането на различните социални групи. Предложенията бяха разнообразни, от училищни дейности и акции за почистване, през изграждането на ясни пешеходни алеи и събития за различни поколения, до културни прояви и игри около реката.

През етапа на тестване тези идеи бяха превърнати в конкретни концепции. Групите използваха ролеви игри, скици и физически модели, за да представят следните сценарии:

Верижна реакция: Как една добра идея може да тръгне от родител, да премине през училището и да обхване целия квартал.

Общностни срещи: Принципи за организиране на кратки и ангажиращи срещи на съседите.

• Реката като класна стая: Превръщането на реката и пространството около нея в безопасно място за детски проучвания и учене за природата.
• Младежка точка: Събития, създадени да привлекат младите хора чрез музика, активни действия и социални връзки.
• Трансформация на пространството: Модели, показващи как едно занемарено корито може да стане привлекателно място за почивка на цели семейства.

Във всички тези модели се прокрадваше едно общо послание: активирането на хората започва с простичките ежедневни неща – игра, среща с познати, пиене на кафе или слушане на музика, а не чрез сложни и неразбираеми процеси на планиране.

Ключови изводи за бъдещи политики и дизайн

Дизайн спринтът очерта два основни стълба за успешното приобщаване на хората към темите за градските реки и климата:

• Участието трябва да бъде функционално, гъвкаво и достъпно за всеки. Процесите трябва да са кратки, с ясни цели, споделена отговорност и видими резултати, за да се гради доверие.
• Децата и семействата са най-мощният двигател за съживяването на един квартал. Игрите и училищните дейности създават мостове между поколенията и помагат реката да се възприема като място за споделена грижа, а не просто като техническо съоръжение.

В заключение, работната среща потвърди, че градските реки не са само екологични или хидравлични системи. Те са социални пространства, където действията за климата стават разбираеми и осезаеми за хората. Когато към тях се подходи чрез методите на „плейсмейкинг“ (създаване на места) и съвместно творчество, те могат да се превърнат в места за добросъседство и отговорно управление, започвайки от самите хора в квартала.