На 9 септември в Пловдив се проведе значимо събитие, озаглавено „Насърчаване на гражданската наука за устойчиво бъдеще“. Форумът събра разнообразна група заинтересовани страни – граждански и екологични организации, представители на местната власт, академици, активни граждани и експерти от частния сектор с една обща цел, да интегрират научните данни в процесите на градско планиране.

Събитието започна с официално подписване на Меморандум за сътрудничество между Сдружение БГ Бъди активен и Медицинския университет – Пловдив (МУ-Пловдив). Това партньорство е насочено към насърчаване на устойчиво градско развитие, основано на научни доказателства за неговото въздействие върху общественото здраве. Сътрудничеството ще осигури достъп до експертни услуги за оценка на здравното въздействие и до използване на научни и приложни продукти, като интерактивни карти и уеб-ГИС платформи.

Науката среща общността

Програмата премина през концептуално разбиране към практическо приложение. Ласка Ненова от БГ Бъди активен представи проекта P4CM и обясни как placemaking (оформяне на места) може да бъде интегриран с гражданската наука (Citizen Science). Тази синергия позволява на жителите да участват като активни изследователи и сътворци на своята градска среда.

Експертите от МУ-Пловдив предоставиха научен контекст. Доц. д-р Ангел Буров обсъди градската среда и микроклимата, като направи контраст между „отгоре-надолу“ официалните измервания на въздуха и гражданските инициативи, които използват дифузионни тръби за събиране на данни за нивата на азотен диоксид (NO2), предлагайки по-пълна картина. Проф. д-р Донка Димитрова подчерта, че устойчивостта на всеки проект зависи от ангажираността на всички страни, цитирайки данни от проучване, които показват, че замърсяването на въздуха и интензивният трафик са най-приоритетните проблеми за гражданите.

В практическата част участниците проведоха сесия за мониторинг на въздуха, като придобиха пряк опит с измервателни уреди.

Кризата на доверие и пътят напред

Ключов елемент на събитието беше панелната дискусия „Предизвикателства и възможности за гражданската наука в България“. Експертите от МУ-Пловдив, ПУ „Паисий Хилендарски“, БГ Бъди активен и Пловдивската енергийна агенция споделиха общо признание за криза на доверие между гражданите и институциите, както и между гражданите и академичната общност.

Експертите подчертаха, че хората, които живеят в даден район, притежават уникално разбиране за неговите нужди – „местно знание“, което не се използва достатъчно. За да се преодолеят тези предизвикателства, бяха предложени няколко решения:

*Ранно образование: Обучение на децата от начален етап, че могат да влияят на средата си.

*Placemaking: Използване на този подход за естествено ангажиране чрез колективно решаване на проблеми.

*Трансдисциплинарен подход: Академичната общност трябва да признае, че сложните проблеми изискват участие на експерти от различни области.

В крайна сметка, гражданската наука беше представена като мощен инструмент за изграждане на устойчиви партньорства, за постигане на положителна промяна.