В ерата на бързите дигитални комуникации и постоянния информационен поток, способността да се различава истината от лъжата се превърна в задължително условие за ефективно гражданско участие и действия, в подкрепа на климата. Работните срещи по проекта „Плейсмейкинг за смекчаване на климатичните промени“ разгледаха това предизвикателство директно чрез сесия, водена от журналиста Харис Димарас. Фокусът беше върху борбата с дезинформацията, медийната грамотност и ролята на гражданите като информирани участници в обществените процеси.

В центъра на дискусията беше „правото на информация“. Участниците научиха, че това право е толкова фундаментално за демократичното участие, колкото е „правото на ремонт“ за автономността на потребителите. Достъпът до надеждна информация позволява на гражданите да разбират екологичните предизвикателства, да участват в процесите по вземане на решения и да изискват отговорност от институциите.

По време на семинара беше въведена интересна аналогия: гражданите като „доброволни пожарникари“, а журналистите като „професионални пожарникари“. Гражданите често първи идентифицират местните проблеми – незаконни сметища, увреждане на околната среда или опасна инфраструктура, докато професионалните журналисти имат задачата да проверят фактите, да ги поставят в контекст и да ги комуникират отговорно. И двете роли са необходими, но изпълняват различни функции в информационната екосистема.

Предизвикателствата на изкуствения интелект и „Deepfakes“

Основно предизвикателство, разгледано по време на сесията, беше възходът на Изкуствения интелект (AI) и технологиите за създаване на фалшиви изображения и видеа (deepfakes). За разлика от традиционните методи за манипулация, изображенията, генерирани от AI, се създават пиксел по пиксел чрез огромни бази данни и често нямат метаданни, на които инструментите за проверка обикновено разчитат. Участниците бяха обучени да разпознават физически и визуални несъответствия, които AI все още трудно възпроизвежда точно – например анатомични аномалии, нереалистични сенки, изкривени отражения или несъответстващи фонове.

Психологията зад фалшивите новини

Отвъд техническите умения, обучението се фокусира върху начина, по който дезинформацията работи в обществото. Фалшивите новини рядко са неутрални; те често експлоатират страха, несигурността и съществуващите предразсъдъци, за да подкопаят доверието и да парализират колективните действия. Беше обсъдено как дезинформацията се разпространява по-ефективно, когато резонира емоционално, а не фактологично.

За справяне с този проблем беше представена техниката „Сандвич на истината“ (Truth Sandwich). :

• Започнете с проверен факт.
• Накратко споменете невярното твърдение (без да му давате трибуна).
• Завършете, като затвърдите истината отново.

Този метод помага за опровергаване на дезинформацията, без тя да бъде допълнително популяризирана. Например, вместо да разпространявате фалшиви новини за вредни храни (дори и за да ги отречете), направете обратното: първо споделете доказаните факти за здравето, а след това посочете защо лъжата е подвеждаща.

 Заключение

Семинарът подчерта, че ефективното застъпничество за климата изисква преминаване от анонимни оплаквания към участие, основано на знания. Развитието на критично мислене, консултациите с експерти и използването на инструменти като „обратно търсене на изображения“, позволяват на гражданите да станат активни участници във веригата на надеждната информация, а не просто пасивни потребители.